ТЪРСИМ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И ЗАМЕСТНИЦИ! Не можем да започнем учебната година ако няма поне 4 преподавателя и 10 ученика!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Люлките

Go down 
АвторСъобщение
проф. Ведет
~Be proud of who you are~
~Be proud of who you are~
avatar

Брой мнения : 496
Points : 1030
Reputation : 0
Join date : 27.08.2010
Age : 22

За героя
Вид: вампир
Дарба/Талант: контролира действията на другите
Външен вид: Като човек имах кестенява коса спускаща се почти до кръста ми и кафви очи. Кожата ми беше светла. Като вампир съм по-висока и много по-слаба, с около 10 килограма.

ПисанеЗаглавие: Люлките   Сря Сеп 01, 2010 9:26 am



Люлките бяха разположени на няколко дървета. Първите ниски дръвчета от началото на гората. На първокурсниците им беше приятно да ходят там тъй като това сякаш се смяташе за ,,тяхното място". Останалите просто подминаваха люлките, но понякога когато нямаше никого, тези от останалите курсове ходеха там за да си говорят.


Последната промяна е направена от проф. Ведет на Съб Апр 09, 2011 3:26 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.facebook.com/profile.php?id=100002530551966
Роуз Блекълбери
Първокурсник
Първокурсник
avatar

Брой мнения : 49
Points : 57
Reputation : 0
Join date : 24.10.2010
Age : 22
Местожителство : In Middle in Nowere

За героя
Вид: чародей
Дарба/Талант:
Външен вид:

ПисанеЗаглавие: Re: Люлките   Вто Ное 02, 2010 7:44 pm

Момичето реши да отиде в външната поляна тъй като още не и се пребираше в стаята си ,където да кисне отново самичка без човек с който да има да поговори и по вероятно стеше или да чете някоя скучна книга или да спи.Колкото и да беше суетна и да лягаше рано момичето никой път не би си позволило да си легне в 4 часа следобяд.Обикновено по това време тя е заедно с нейните пирятели и се забавляват танцуват ,пеят гледат филми и се закачат.Роуз като се сети за нейните приятели ,които остави се почувства ужасно.В момента момичето се чувстваше изолирана от всички които обича и най-вече самотна.Чародейката беше днес ужасно депресирана .Тя знаеше,че това е нормално и,че бързо ще свикне с това ч,е ще се списоби и ще си намери компания от хора с които да се сприятели и да се забъркват в щури приключения,но въпреки това тя се чувстваше зле беше на рба да се откаже от училището и да се върне обратно в своя уютен дом ,но не го направи колкото и да се искаше.Защото първо тя не искаше да разочорова близките и които вярват в нея,второ защото ще се докаже като слаба личност без капка воля и трето не е била толкова път заради нищо.Тя сама настоя за това родителите и ще си помислят че се играе с тях което не е така ,а и ако искаше да стане истинска чародейка трябва да се науи,а това училище бе известно с своите отлични преподаватели и интересен начин за обучение.Така първокусничката докато вървеше и си мислеше за всичко,което се бе случило през последните дни тя се спъна в нещо като лъже изкрещя и падна по очи на мръсната земя.Момичето бързо се съвсе стана и си изтупа от правта.Тя забелезя,че панталонът и се е скъсал и си е удрала сериозно крака но не и пукаше много за това тя остави така коляното и да кърви.Момичето си обърна и видя,че на едно дърво има направени две люлки.Тя се зарадва и на бегом отиде при тях.Тя много обичаше да се люлее на люлки дори и сега когато е голяма и много не подхожда на човек на нейната връзраст да се люлее на люлки.Роуз се чувстваше някакси сигурна тук.Спомняше си ,че още като по-малка и когато имаше някакъв проблем или просто не бе в настроение винаги се усомотяваше на някоя люлка и обмисляше дадената ситуация и измислеше някакво решение.Сега младата черодейка седна на дървената люлка.Първоначално люката се залюля и тя се уплаши че няма да я издържи,но уплахата и бе напразна.Момичето започна да се засилва уверено.След две три минути тя вече се люлееше много силно и имаше чувството че лети.За пръв път от няколко дни тя се усмихваше широко и се смееше с цяло гърло.Смехът и беше камбанен.Докато се люлееше на люлката тя си спомняше как като по-малка тя отиваше в парка заедно с баща си за да се люлеят заедно.Спомня си как изхвърча от люлката понеже не се държеше много добре и затова стана така.Как си разби главата и си ужили ръцете и краката как плачеше,а баща и я утежаваше.Вече момичето не се чувстваше нито самотна,нито тъжна.След половин час прекарано време на люлката тя стана хвърли му последен поглед и побягна енергично към изхода на поляната където се намираше люлката и се запъти в неизвестна посока.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Люлките
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Архив :: Архив-
Идете на: